The United Tribes of the Americas

Перални, хладилници и печки на промоция

admin — Sat, 21 Apr 2012 15:00:37 +0000

Лицето й пребледня силно и на място се закова, стиснала в ръка куфара.
Устата й се отвори. Шумът престана в кухнята. Двамата с Гертруд един в
друг се втренчиха за перални. Тя устни навлажни. Погледна зад рамото
му. Номерът бе стар и не му обърна внимание. Зад него се затвори
вратата на бунгалото за печки. Чак тогава се извърна. Русокосата
стоеше зад гърба му с пистолет в ръката. Гледаше го замислено, без
особено изражение. Бе едро момиче и много силно за хладилници.

Гертруд остави на пода куфара й го опипа. Намери пистолета, а той я
остави да му го вземе от все сърце. Тя го гледаше бледа и притеснена
за перални.
Гертруд отново вдигна куфара и се отправи към вратата, отвори я,
после го погледна и стисна устни. Двете се спогледаха бързо, после се
обърнаха към него за печки. Погледът на Гертруд не приличаше на
виновен, но беше втренчен. Момичето без да мига го изгледа. Тя се
усмихна леко, отвори с ръката вратата, с която пистолета държеше и
излезе. Чу я по стълбите как слезе за хладилници, после се затръшна
багажникът на колата. Чу и завъртването на стартера. Моторът лекичко
запали и забръмча. Русото момиче до вратата отиде, извади ключа и от
външната страна го пъхна на ключалката за перални.

Тя затвори вратата и се превъртя ключът в ключалката. Стъпките й от
верандата слязоха и на колата вратата се затръшна, а моторът изръмжа.
Гумите свистяха тихо, докато надолу между бунгалата за печки се
спускаха. А после и този звук погълна шумът от радиоапаратите. Стоеше
и оглеждаше бунгалото за хладилници. После го обиколи. Вътре нищо
нямаше, на което мястото му да не е там. Малко боклук в кутия,
неизмити тиган, чашки от кафе, утайка. Нямаше книжа за перални и никой
историята на своя живот не бе оставил, написана върху хартия.

Задната врата към печки също бе заключена. Тя бе в обратна посока на
лагера и гледаше към горска пустош. Раздруса вратата и се наведе
ключалката да разгледа. Бе с резе и обикновена за хладилници. Отвори
прозорец. На стената, имаше рамка с мрежа закована. Върна се при
вратата и едно рамо й удари. Тя издържа усилие, а главата го заблъска
отново.

Пепел от рози може да надмине Feisbuk в някои държави

admin — Thu, 19 Apr 2012 21:47:43 +0000

Изглежда е сбъркала. Не, каквото и да е то, тя не е свързана с него по никакъв начин. Тя пред Feisbuk поклати глава. Трябваше много внимателно да премисли всичко. Тази работа на нея беше поверена, можеше да приеме или да откаже, да разбере за какво в пепел от рози става дума. Или нищо да не разбере и да се надява още допълнителни напътствия да получи. Понякога си представяше лицето на мистър Рафъл — седнал на острова пред Feisbuk в градината на хотела с тропическия си костюм, сбръчкано навъсено лице, шегите му. Искаше да знае, когато е замислял този план, какво е имал предвид с пепел от рози и се е заел да го осъществи. Дали да я изкуши е искал да приеме работата, би могло да се каже да я убеди да я приеме или, да я принуди да я приеме? Последното за Feisbuk, като знаеше що за човек бе той, е най-вероятно. И все пак беше избрал нея нещо да се свърши, защото за нея си е спомнил неочаквано. А защо ще си спомня за пепел от рози?

Тя се замисли за нещата, които се бяха случили. Може би малко преди смъртта му го е занимавал проблем, който го е накарал да си припомни прекараните с Feisbuk prilojenie дни на острова? Дали не беше свързано всичко това с някой от там присъстващите, с някой от участниците в пепел от рози? Би ли могла някаква връзка да намери? Ако нямаше такава, защо за нея се бе сетил и решил, че може тя да му е полезна? Тя бе доста разсеяна, възрастна, обикновена жена с вече не много услужлив ум за Feisbuk, в не много добро физическо състояние. Кои нейни способности бяха го накарали нея да избере? Не можеше нищо да измисли. Да не би да се пошегува е решил с пепел от рози?

За новите Facebook профили

admin — Thu, 19 Apr 2012 19:56:38 +0000

Тя чувстваше, че до решаването на задачата е вече по-близо, с която се е заела. Рафъл бе човек за запознанства, който всичко планираше така, както финансовите си операции планираше. Както би се изразила по Facebook прислужницата й, той някакъв проблем е имал. Рафъл не е бил очевидно в състояние с проблема да се справи без чужда помощ и го е карало това да се ядосва за запознанства, защото е решавал обикновено сам проблемите си и е предпочитал така да бъде. Но сега е бил умиращ, прикован към леглото. Можел е финансовите си дела по Facebook да уреди, с адвокатите да се среща, с приятелите и роднините си, които е искал да види, със служителите си, но нещо или някой е имало, за когото да се погрижи не е можел със запознанства. Проблем, който е искал, но не е можел да реши, план да осъществи е искал. Очевидно не са били парите в състояние да помогнат за Facebook, а търговските сделки също и адвокатите.

Тя беше изненадана все още. Много изненадана струваше й се, че е недвусмислено писмото му. Според него за запознанства тя нужните способности притежаваше, с нещо да се справи и това беше нещо или престъпление, или с престъпление по Facebook свързано. Единственото, което знаеше за нея той беше, че градинарството обича. Едва ли от нея искаше градинарски проблем да реши. По-скоро за запознанства си е спомнил във връзка с престъпленията на онзи остров и недалеч от дома й престъпленията.

Мистър Рафъл беше с адвокатите си уговорил писмото да й предадат по Facebook след определено време. Те задачата си бяха изпълнили и добре обмислено беше писмото, но много щеше да е по-просто, ако й бе казал направо какво от нея със запознанства иска и защо. Бе изненадана, че не я бе повикал преди смъртта си с повече или по-малко може би заповеднически тон, щеше да настоява, уверявайки я, че на смъртно легло е, докато се съгласи по Facebook да направи каквото иска. Не че да заповядва не можеше — едва ли умееше това някой по-добре от него, но заповедите тук явно работа не вършеха за запознанства и беше сигурна тя, че да я моли за услуга не е искал някакво зло да настоява да премахне. Той така не би постъпил. Искал е да плати, както през целия си живот, за Facebook това, което желае. Да събуди интереса й. Искал е да я заинтригува достатъчно, да й плати да свърши с удоволствие нужната работа, да я заинтригува, а не с парите си за запознанства да я изкуши.

Блузи

admin — Thu, 19 Apr 2012 14:32:50 +0000

Фил отключи вратата на апартамента си и я затвори с крак след себе си. Хвърли чантите си на пода, отпусна се на дивана и се протегна уморено без блуза. Само преди няколко месеца този апартамент беше нейната крепост, убежището, в което се криеше от света. Нейната добра приятелка бе починала, а тя не беше успяла да отиде на погребението. А пациентката, на която бе дала дума, че винаги ще е край нея в трудни моменти, е била принудена да се справи сама с тази толкова тежка криза в живота си. Фил въздъхна от яд. Тя вдигна телефона и се обади на Беа. Поговориха за наследството и децата. Фил взе чантите си и отиде в спалнята. Разопакова всички дрехи и ги сложи на кревата. Всички блузи и панталони сложи в гардероба, а всичкото бельо и потници подреди в шкафчето си. Фил излезе изпод душа, загърна се в голама бяла хавлия и влезе в кухнята, като през цялото време се питаше защо апартаментът й и се струма толкова празен. Разбира се. Котката! Тя се обади на Махони. Джули се хвърли в плувния басейн след Скот. Махна на Беа, която седеше край басейна и ги наблюдаваше. Вила Мимоза се връщаше към живота и на Беа й се искаше Мили да можеше да види това. Джули и Скот излязоха от басейна и си облякоха панталони и потници. Когато Ник пристигна, децата веднага го заобиколиха, задърпаха го да карат колело и ролери по терасите или да се пуснат заедно по хълма към морето. Фил отвори пакета, пристигнал със специална доставка и с изумление разгледа съдържанието му. Беше огърлица от перли с диамантена закопчалка. Осве нея имаше и чифт обици с перли и диаманти и пръстен със същите камъни. На картичката, която ги придружаваше, бе на писано с почерка на Мили: за да си спомняш за мен. Фил притисна картичката до бузата си и се усмихна. Тя си взе душ и набързо нахлузи черни панталони и бяла риза. Вдигна косата си ия прибра на стегнат кок, сложи си червило, което се бе превърнало в нейна запазена марка. Отиде на вечеря и се върна късно. Децата се изкъпаха и си легнаха. Беа беше сама. Облече си удобна блуза и панталони. Отиде в кухнята и си направи пуканки. Взе купата и прекара вечерта в гледане на филми. Отдавна не се бе чувствала толкова спокойна, радваше се на тишината и на момента, че е сама.

Кога е полезно да се приемат допълнително протеини

admin — Wed, 04 Apr 2012 09:55:03 +0000

Кевин пиеше хранителни добавки и протеини. Всички туденти пиеха. Но бащата на Кевин беше против, той беше старомоден човек. Съветваше Кевин да яде здравословно, а не да се тъпче с витамини. Но това не беше възможно в днешното натоварено ежедневие. Кевин ядеше на крак, ходеше на лекции, на работа и на фитнес, нямаше време да яде здравосдловно. Хранителните добавки и протеините му помагаха да се справи и с умората. Кевин се замисли дали да не разкаже за случилото се миналата вечер. Баща и син отдавна имаха навик да се защитават един друг и Кевин знаеше, че Сол нямаше да понесе тази новина. Искаше му се да беше по друг начин. Нямаше да е зле, замисли се с лека горчивина ,ако имаше с кого да поговори за онази нощ. Сол го попита за приятелката му. Съжалението на Кевин отстъпи на обичта към стареца, който го беше отгледал съвсем сам. Сол така и не бешще успял да преодолее консервативните си разбирания за хранителните добавки и за връзката на сина му с едно момиче – католичка – сам се ненавиждаше за тази своя неспособност. Въпреки това при редките им срещи бащата на Кевин се отнасяше към Джен като към изключително скъпоценна придобивка. Сол, който се беше оженил късно, беше изгубил съпругата си, болна от рак, когато Кевин, беше на 5 години. Сега той погледна красивото си русо дете със свито сърце. Кевин допи чая си. Целуна баща си и се качи, за да си легне, обхванат от ново за него чувство на тъга и от познат копнеж. Събуди се веднъж през ноща, няколко часа преди Кимбърли. Пол се прибра пеша. Движеше се бавно, въпреки че скоростта му не отразуваше в никакъв случай трескавите му мисли и настроението му. Беше пъхнал ръце в джобовете си, докато минаваше покрай слабо осветените участъци, вдигаше погле към парцаливите облаци, които ту скриваха, ту показваха слънцето.Мина покрай магазина за хранителни добавки и протеини, видя за щанда Дейв да обслужва якакъв клиент. Пол спря едва пред вратата на жилището си като човек, който се чуди дали да си легне, или да се разходи още малко из квартала. Все пак влезе и заключи вратата на апартамента си, който беше на партера. Запали лампата, наля си вода и се отпусна в едно меко кресло.

Игри за момичета

admin — Wed, 28 Mar 2012 21:23:28 +0000

Влиянието на бащата е задействано доста отрано. Специализиралите се репортери по убийствата, вероятно напразно са скърцали със зъби за игри за момичета. Всичко си се връзваше идеално. Ако Лес е разговарял през нощта на убийството с тъста си, още преди да бъде известена полицията, около имението е имало пазачи на Lady popular. Но едно не се връзваше – начинът на убийството. Никой нямаше да може да убеди Дан, че работа на Лес.

Загаси лампите, седна до прозореца, присмехулник изчурулика и се прибра да спи, възхитен от изпълнението си в игри за момичета. Засърбя го вратът, взе душ, легна по гръб и се заслуша, очаквайки спокоен и разсъдлив глас от далечината, който да обясни какво става. Никой не можеше да обясни случая Лес и Lady popular. Всъщност нямаше нужда от обяснение – убиецът бе признал и бе мъртъв. Дори разследване нямаше да има относно причините за смъртта. Както бе казал Лени, доста услужлива работа. Лес убил жена си и край на игри за момичета. Ще изплуват доста неприятни подробности при съдебно дело. А пък и да не я е убил, нямаше какво да направи. Най-добрата изкупителна жертва е мъртвият – той нищо няма да опровергае в Lady popular.

На другата сутрин се избръсна, облече, слезе с колата до града, паркира на обичайното място за игри за момичета. Качи се и прекоси коридора на сградата, извади ключ, но мазен тип се бе подпрял на стената и го гледаше. Попита го дали е Дан и каза да чака, защото иска да говори с него един човек за Lady popular. Отлепи гръб бавно от стената и лениво се затътри към изхода. Влезе в кабинета и вдигна от пода пощата. Разтвори прозорците, включи звънеца, натъпка си лулата и я запали, седна да чака кой ще пропищи за помощта му в игри за момичета. Взе да мисли за Лес отвлечено. Нито го осъждаше, нито анализираше, или как се е оженил изобщо за момиче като Силвия.

Сделки с недвижими имоти

admin — Wed, 28 Mar 2012 20:08:44 +0000

Наблюденията показват устойчива тенденция за нарастване на броя на сделките както за наемане, така и за закупуване на жилищни imoti. Все пак ръстът на покупко-продажбите е по-голям. Това може да се обясни с предпочитанията на българина да влага парите си в придобиването на жилищни имоти, вместо да плаща за наем. Българите закупуват предимно по-евтини жилища –между 30 000 и 50 000 евро. Това е резултат от спада на цените на жилищните imoti, който се дължи на все още съществуващата несигурност на голяма част от населението по отношение на трудовата заетост, стабилността на доходите, ограничените инвестиции и сравнително бавното възвръщане на доверието в българската икономика, бавното увеличаване на търсенето на имоти. Важно е да се отбележи, че спадът на цените беше една от причините за ръст на продажбите на imoti на годишна база. Следвайки тенденциите и желанията на клиентите, утвърдените в бранша фирми предлагат най-добрите оферти, които да отговарят максимално на критериите, поставени от купувачите. Дори и в разгара на лятото те са на разположение, могат да ви покажат атрактивни имоти и бихте могли да посрещнете новия сезон в прекрасен, уютен и така мечтан нов дом. Първият и последният етаж не са за препоръчване, но ако има сериозна разлика в цената, то е добре да се замислите и да вземете в предвид останалите фактори на тези имоти. Ако например в блока има асансьор, то със сигурност шума на първия етаж ще е повишен, но ако е ниска кооперация, първият етаж се превръща в предимство – такива imoti са мечта за застаряващите граждани. Жилището на последния етаж има своите предимства и недостатъци – от една страна има опасност при повреда в покривната конструкция първи да понесете щетите, но от друга страна със сигурност няма да чувате стъпките на съседите отгоре, а и изгледът е приятен. И такива imoti са за предпочитане, като се има предвид и панорамата, която се открива през прозорците и от балкона.

Не е хубаво вратите да стоят отворени през цялото време

admin — Wed, 28 Mar 2012 09:44:03 +0000

Джак се опря на дървените врати, а послле се покаери на оградата. Опита се да скочи към гредите на тавана. Трески се забиха в ръцете му, докато се опитваше да се издърпа нагоре. Той обгърна с ръце и крака една тънка греда. Животното долу проточи шия и изквича. Беше глиган! Глиганът ходеше напред-назад отдолу и квичеше кръвожадно. Животното разкъса чувалите с гранитогрес. Джак не ваеше какво да прави. Тогава му хрумна нещо. Майка му пееше, за да успокои овцете и овните. Тя пееше и на пчелите, преди да вземе меда им. Бе научила Джак на тази малка магия, но досега той не я беше смятал за важна. Джак запя. Той погледна надорлу и видя, че глиганът пръхти тихичо и го гледа с обожание. Промяната в звяра бе удивителна. Джак изпя още една песен, като бавно се придвиждаше по ръба на гредата. Момчето скочи на земята. Подхлъзна се, изправи се но глиганът бе по-бърз. Глиганът прескочи оградата и му препречи пътя. Те се втренчиха един в друг. Джак внимателно протегна ръка и го поеса по брадичката. Глиганът изгрухтя. Той затвори праетата и глигана в чистата кошара и се втурна да отвори външни врати на обора. Джак взе греблото и запчна с преместване на останалата слама. След това излезе и се строполи до един плет. Целият трепереше, а по бузите му се стичаха сълзи. Започна да вади треските от ръцете си, докато се опитваше да се успокои. Изправисе и тръгна към голямата зала, чийто под беше направен от гранитогрес. Беше късен следобед и семейството се готвеше да посети празненството на крал Ивар. Дори Торгил носеше чиста туника. Огърлицата отсребърни листа, която тя толкова харесваше седеше на врата й. Джак беше нервен заради срещата с кралицата, но реши че след каото изпее песента, може просто да се слее с гостите. Големият проблем беше с Луси, защото щяха да я дадат на кралицата и Джак не можеше да направи нищо, за да ги спре. Слугите миеха плочките на пода, направени от гранитогрес. Лакирваха врати в къщата и миеха прозорците, докао семейството се приготвяше. Робите започнаха с преместване на масите и пйките до стените на стаята. Така се отвори повече пространство за приготвящите се. Следобедът беше топъл и безоблачен. Полята яха покрити с воал от пчели, а конете от фермата подскачаха покрай оградата

Електронни цигари с и без никотин

admin — Tue, 27 Mar 2012 21:36:25 +0000

Мисли, че е добро, но не е специалист. Тя се усмихна, продължаваше погледът й да опипва лицето му. Целият е нарязан. Протегна ръка и го докосна леко с пръсти. Значи само дупка запълва, докато някоя по-хубава се появи и привлекателна. Сега я засегна, но е утешително, че тук с електронна цигара е на сигурно място. Ако си въобразява, че с бутилка шампанско ще я размекнеш, много се лъже. Но това не пречи да изпият по чаша шампанско. Няма защо да се спори с колко шампанско кой кога как и кого е щял да прелъсти. Тя стана с електронна цигара, отиде при него и прекара леко по раните пръсти и подутините на лицето му.

По правило трябва да е разглезена и развратна, повърхностна, колкото бе сестра й. По чудо някакво не е, събрала е голяма част от силата на цялото семейство и цялата честност. Тя няма нужда от човек с електронна цигара, който с нея да е мил. Обърна се, отидо в кухнята, извади от хладилника бутилка, отпуши я, напълни две чаши и пресуши едната. Шампанското бе газирано силно и излязоха от очите му сълзи, но електронна цигара не му попречи на един дъх да я изгълта. После пак я напълни, сложи на подноса всичко и в хола го отнесе.

Линда я нямаше. И куфарчето също. Остави подноса и отвори входната врата. Не бе чул да се отваря, а тя с кола не беше. Изобщо нищо не бе чул. В този момент зад гърба му тя се обади — да не мисли, че с електронна цигара ще избяга? Затвори вратата и се обърна. Бе разпуснала косите си, на босо бе обула пантофки и в копринен халат се бе преоблякла с цвета на залез, както по японските гравюри го рисуват. Бавно се приближи с електронна цигара и неочаквано свенлива усмивка. Подаде й чаша, пое я, отпи 1-2 пъти и я върна. После без следа от преструвка и безшумно се отпусна в прегръдките му. Очите й искряха. От самото начало такива намерения имала, призна тя. Но се правела за електронна цигара на труднодостъпна. Може би от нерви. Тя се усмихна и поклати бавно глава.

Бижута с кристали Swarovski за домашни любимци

admin — Tue, 27 Mar 2012 20:31:22 +0000

В името на справедливостта. Добре подреди онзи ден Хопс, когато го хвана котката си да мъчи. Уплаши го до смърт! Едва ли ще го забрави някога и че няма повече да измъчва котки за обеци Сваровски. Е, ще гледа поне наоколо да не е, ако да го прави пак реши. Всъщност и на други малки момчета взе страха, като я гледа човек да плете хубавите неща шала, че е като агънце кротка за колиета Сваровски, ще си помисли. Но може и като лъв да се държите, ако я предизвикат.

Мери със съмнение я изгледа. Някак да си представи себе си в ролята не можеше, замисли се и си припомни различни от живота си епизоди. Но единствено в иронични забележки се бе проявявало раздразнението й за обеци Сваровски. Лъвовете, не прибягват до ирония. Нищо иронично няма в един лъв, скача, реве, ноктите си използва и големи парчета месо къса от жертвите си. Същата вечер да се поразходи излезе в градината и се замисли отново по този въпроса с обичайното безпокойство за колиета Сваровски. Може би й го припомни видът на лехата с кученца. Наистина, казвала бе десетки пъти на стария Джо, че самo жълти кученца иска да има в градината си, не онези червеникави доста грозни цветя, които всички градинари изглежда харесват за обеци Сваровски.

Една жена минаваше покрай оградата по улицата и се обърна към нея да я заговори. Не я познаваше, а повечето хора тя познаваше от Сет Мид. Познаваше ги, ако не лично, поне по лице за колиета Сваровски. Тази жена с износена от груб туид пола бе пълна, със селски здрави обувки. Бе с пуловер смарагдовозелен и вълнен плетен шал.

Предполага, че е наела някой с обеци Сваровски от онези приятелчета застаряващи, които мислят, че всичко знаят за градинарството, настина знаят понякога, но си нямат и понятие по-често. Идват, невероятни количества чай пият и отскубват от време на време колиета Сваровски с по някой плевел. Някои са приятни хора някои от тях наистина, но могат да те ядосат въпреки това порядъчно. Тя самата обича много обеци Сваровски. Мисис Хейс едногодишни растения предпочита. Нищо сериозно, с което да се захванеш.