Нищо не казах. Тя пак си напълни чашата, помириса парфюми и забарабани с дебелите си пръсти по облегалката на шезлонга. – Вероятно се досещате какво си помислих тогава. – Що се отнася до мистър Морни, да. Някой е предложил да му продаде монетата, а той е заподозрял откъде продавачът се е сдобил с нея. – Непускан в обръщение екземпляр, е наистина голяма рядкост. Да, точно това ми мина през ума. – И пак помириса тежките парфюми. – Кой и как би могъл да я открадне? – Всеки тук и много лесно. Ключовете са в чантата ми, а тя се подмята къде ли не. За външен човек е трудно осъществимо, но всеки в къщата може да я открадне. – и пак помириса парфюми. – Ясно. А как установихте, че снаха ви е сторила това? – Не съм установила. Но съм напълно сигурна. Има три жени, които работят тук дълги години – много преди да се омъжа, което стана преди седем години. Градинарят изобщо не влиза в къщата. Нямам шофьор, возят ме синът или секретарката, която обича леки парфюми. Синът не е, защото не е такъв глупак да краде майка си, и ако я бе взел, щеше да ми попречи да разговарям с търговеца на монети. Мис Дейвис? – Абсурд! Прекалено е пъзлива, не ползва и парфюми. Линда е точно от жените, които от чиста злоба биха го направили. Знаете що за стока са от нощните заведения и какви парфюми ползват. – Следи от взлом предполагам няма? Трябва да е много сръчен и тънък познавач. Макар че е най-добре да огледам стаята. Тя вирна масивното си чене. – Току-що ви казах, че снаха ми е взела Брашъровия дублон. Вперих очи в нея, а тя ми отвърна със същото. Нейните бяха твърди като тухлите на оградата пред къщата. Свих рамене и рекох: – Какво поточно искате от мен? – Искам да ми се върне монетата. Второ, искам развод за сина ми без издръжка за жена му. Защото не възнамерявам да хвърлям пари на вятъра. Предполагам, че знаете как се уреждат тези работи. – И пак помириса шишенцата с парфюми, пресуши текущата доза портвайн и се изсмя грубо. – Означава ли, че нямате представа къде е отишла? – Да. – Значи безследно изчезване.